напред назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]



Млечен път


Не вярвам, че някога, скрита в камбанка на цвете,

душата ми буйна отново ще зърне небето,

че мойта съпруга, в костюма на руска брезичка,

ще бъде за мене в полето утеха едничка.

 

Не вярвам, приятели мои, че тук, на земята,

отново ще грее така романтично луната,

че сърпът й златен ще жъне пшеницата нощем.

Не зная ще пеят ли даже щурчетата още.

 

Единствено вярвам в това, че сега съществувам,

че моят живот без сърцата ви нищо не струва.

И нека се вие над пропасти наша пътека,

защото това е, което остава навеки.

 

Какво ще е утре, признавам ви честно, не зная.

Едва ли душите ни пак ще се срещнат във рая.

Но искам след много години чрез нашите внуци

ръце да протегнем или разгневени юмруци.

 

Сега сме трамплина на свойто космическо време

и мръкне ли, всеки към Млечния път ще поеме.

 


напред горе назад Обратно към: [Измислен свят][Гален Ганев][СЛОВОТО]

 

© Гален Ганев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух