напред назад Обратно към: [Владимир Димитров][СЛОВОТО]



Света Гора Атонска в четиридесет фотографии


Хаджи Владимир Димитров е асистент в департамент История на културата на НБУ. Преподава Византийско изкуство; Изкуство на Италианския ренесанс; Изкуство на Българското възраждане и Иконография. Научните му интереси са в областта на християнското изкуство и опазване на културното наследство. Директор е на БП „Култура и изкуство“ и МП „Сравнително изкуствознание“. Член е на УС на БНК на ИКОМОС.

 

През 2008 г. се проведе поредната научна експедиция до Света Гора в рамките на проекта „Атон в българската култура и словесност“ финансиран от Фонда за стратегическо развитие на Нов български университет и Американската фондация за България.

Експедицията беше в периода 1-6 юни 2008 г. в нея участваха: проф. Михаил Неделчев, ръководител на проекта и на департамент „Нова българистика“ в НБУ; богословът Алексей Христов, директор на Американската фондация за България (в сайта на фондацията не виждам какъв точно е Алексей, а той веднъж каза, че не е директор, но не съм сигурен); художник-реставраторът Мариян Томов, проводач и водач на групата; Марин Христов и Мартин Митов бяха фотографи на екипа (то днес с цифровите технологии всички май вече са фотографи!?). Може да видите техни снимки в блоговете им и в сайта svetagora.org, подържан от Мартин. Участваха и двама преподаватели от департамент „История на културата“ – Пламен Дацов по интелектуална собственост и авторско право и моя милост.

* * *

Маршрутът тази годна обхвана най-южната част на Атон, която досега не е била обект на проучване от екипа. Един от най-интересните обекти, които посетихме бе скита „Света Анна“. Той е най-стария и най-голям скит на Света Гора. Основан е през 16. в. и се състои от 50 килии. Там е запазена малка общност от монаси, които се препитават с изработване на икони за непрекъснато стоярщите се и обновяващи се църкви в Гърция. Главният храм на скита посветен на св. Анна (майката на св. Богородица), е издигнат през 1666 г. и има много интересна в иконографско и стилово отношение стенописна украса.

Другото изключително интересно място, непосещавано от екипа досега, беше Лавриотският скит „Кавсокаливия“. В него бяхме посрещнати от отец Пахомий, който, след като спази тукашната „процедура“ показвайки ни мощите, съхранявани в храма, беседва с нас. След като разбра, че в групата има художник-реставратор и изкуствовед отношението му към нас се промени. Разреши ни да снимаме стенописите и иконите в храма. Тези стенописи не се подробно проучени, Част от тях са от зографа Митрофан, изработил ги малко след като е изпълнил живописта в нашия Зографски манастир.

На път за Велката лавра посетихме и килията, в която е живял, починал и е бил пограбен св. Нил. Макар параклиса да е в много лошо състояние, пътя до там е много живописен и си заслужаваше усилията.

За участниците в екипа, които за първи път са на Света Гора, посещението на главният атонски манастир Великата лавра посветен на св. Атанасий Атонски, беше и първото им посещение в тукашен манастир. Усещането е невероятно и остава завинаги. Казвам го от опит!

След обяда, който тук е преди закуската на градската бохема, в прекрасната трапезария с фрески от 17. в. потеглихме за Иверския манастир, като по пътя спряхме на Аязмото с чудотоврна вода, бликнала изпод жезъла на св. Атансий Атонски.

Иверският манастир е един от най-големите, с много интересна история, с прекрасна архитектура и стенописи. Подовата настилка на главната църква е съставена от ръзноцвени мрамори е една от най-красивите на Атон. В специален параклис до главният вход на „Ивирон“ се пази най-почитаната икона на Света Гора „Св. Богородица Портаитис“. В днешно време манастира е сред най-уредените, в него има и монаси от неправославен произход, но преминали в православието, сред тях има британци, американци, французи и др. Един възрастен монах, отговарящ за магазина в манастира, дядо Яков, се оказа французин и голям приятел на България. Поиска да му изпратим снимки от Рилския манастир. Както стана ясно по-късно той е доста известен на Света Гора със своя алтруизъм. И тук професията на изкуствоведа беше на почит. След като разбра, че се занимавам с история на изкуството, дядо Яков ми даде един голям плик и ми каза да си сложи в него от всички картички, посетри и други печатни издания предлагани в магазина на манастира.

Пътят от „Ивирон“ за Карея (столица на монашеската република) преминава през много живописна местност. След един кратък преход или поне изглаждаше кратък, след този от Ковсокаливия до Великата Лавра, стигнахме до манистира „Котломуш“ в покрайнините на Карея. След като го посетихме и за пореден път занемяхме пред прекрасната архитектура и невероятните фрески, след като се поклонихме пред двете чудотворни богородични икони, се отправихме към центъра на Карея, където групата се запасни с голямо количество местен хляб и се раздели. Част от нас останаха в една от стаите на местният хотел, който ще наричам за поголяма прецизност хан. Другата част се настаниха във Ватопедския скит „Св. Андрей“ построен в началото на 20. в. от руски монаси, но останал безлюден в годините след Октомврийската революция. Скитът бързо се възстановява и с всяко посещение документираме неговото възраждане.

На сладващия ден ние от групата, отседнала в хана, след като бяхме разбудени от камбаните на Протатската църква, отидохме на сутрешната служба, за да зърнем чудотворната богородична икона „Достойно ест“, пренесена тук от близкия едноименен скит, обитаван в миналото от монаси дошли от българските земи. Опитахме се да разгледаме (за порден път) фреските в храма от Емануил Панселинос, но и този път това беше трудно, поради факта, че в храма няма електрическо осветелние, а малкото видими стенописи са закрити поради провежданите реставрационни дейности.

Пристигнахме в Дафни, откъдето трябваше да вземем ферибота и да продължим към Зографската арсана (пристанище) с проф. Неделчев накупихме малко от новоизлязлата литература, която може да се ползва от всички в библиотеката на НБУ. От Зографскта арсана, която е една от най-големите и най-хубави на Света Гора, се отправихме към Зографският манастир. По-пътя бяхме придружавани от двама руски монаси от Украйна, който отиваха на гости в „Зограф“. Манастира ни посрещна в обичайният си вид, но не без промени. До входа функционира нова книжарница, чийто стопанин, винаги гостоприемния Георги е и архондар (отговарящията за гостите в манастира). Той ни прие радушно и побърза да ни настатни и нагости. Отец Викентий ни заведе да ни покаже един незивестен до момента пешеходен мост в близост до манастира, потънал доскоро в растителност и неизвестен, както на монаси, така и на изследователите.

В Зографския манастир усещането винаги е по-различно, отколкото в другите атонски манастири, ще го пропусна тук и ще му отделя специално място в друг свой текст.

След „Зограф“ имахме интересен преход до манастира „Дохиар“, където се съхранява чудотворната икона на св. Богородица Скоропослушница и където е станало Дохиарското чудо. В този манастир има огромно количество котки, това е единственото място на Атон, където тези представители на фауната, които ние наричаме „домашни любимци“ имат доста голяма популация.

След „Дохиар“ посетихме и се настанихме в манастира „Ксенофонт“, където беше и последната ни нощувка на Атон. В „Ксенофонт“ имахме възможност да посетим манастираската трапезария, която е действаща и в която има прекрасни поствизантийски фрески. Да се храниш, а зад гърба ти да е разперил ръце св. Сисой пред гроба на Александър Македонски е усещане, което трудно може да бъде описано. Среднощната служба в „Ксенофонт“ беше една от най-впечатляващите и вълнуващите, на който съм присъствал не само на Света Гора. В този манастир от нашите плещи падна и голяма тежест. Най-накрая успяхме да открием и по-важното – да купим икона на св. Богородица Кехаритумени, задача, която ни бе възложена и за която ни бе напомняна многократно от доц. д-р Емилия Дворянова.

Последния ден по установена вече традиция в нашят екип отидохме в руският манастир „Св. Панталеймон“ на покупки в тамошната книжарница.

Първо се самонагостихме с черен хляб и чай (в другите манастири, посрещата с кафе, локум и ракийка) и за да се почувстваме съвсем по руски, ни заваля и дъжд. Този път обаче, бяхме разочаровани от бедния избор на книги в сравнение с предишните години. Това обаче беше компенсирано от възможноста да посетим два от параклисите. В единия се съхраняват мощите на св. Силуан Атонски (патрон на параклиса), на св. ап. Лука и на още много други светци. Имахме възможност да посетим и още един параклис, който има внушителни размери (значително по-голям от много селски църкви по-нашите земи) в типичния за руският 19. в. пищен стил. Тук успях да направя фотография на една икона, на която е изобразено чудото, станало през 1903 г. за което пише по-подробно д-р Катерина Гаджева1.

В манастира „Св. Панталеймон“ срещнах и един мой колега и приятел – Небойша от Ниш (Сърбия), с когото се познаваме от едно лятно училище в Охрид (БЮР Македония), който сега е докторант по византийска архитектура на проф. Слободан Чърчич в Принстън (САЩ). Обменихме подрбно информация за пътуванията си из Атонския полуостров, обсъдихме и кой колко е закъснял с дисертацията си и се разбрахме след като приключим с тях (дисертациите!) да се срещнем отново на Атон.

Така приключи поредната експедиция в рамките на проекта „Атон в българската култура и словесност“. А колко работа предстой...

 


1 Гаджева, К. Чудото с фотографията. – Християнсто и култура, № 8 (31), 2008, 99-107.

 

Св. Анна
Скитът „Св. Анна“. На хълма е кацнала сградата в която монасите приемат гостите си. Зад тази сграда е храмът „Св. Анна“, от 1666 г.

 

Скит Св. Анна
Така изглежда една от добре уредените килии в скита.

 

Мулета
В скита „Св. Анна“ както и в скита „Кавсокаливия“ все още се използват впрягове от мулета за пренасяне на товари и хора.

 

Св. Анна и нулетаНа път за скита „Св. Анна “.

 

Св. Анна
Залезът, видян от „Св. Анна“, е неповторим.

 

Св. Анна
„Официална“ снимка със съборния храм на скита „Св. Анна“.

 

Св. Гора
Скита „Кавсокалавия“ сниман от корабчето.

 

Кавсокаливия
Почивка по пътеката за скита „Кавсокаливия“.

 

В Кавсокаливия
Възпоменателният надпис от Митрофан Зограф в скита „Кавсокалвия“.

 

Неа скити
т Неа скити или Новият скит едно от малкото места в Света Гора където още не сме били. Излишно е да казвам, че следващия път ще го посетим. Желанието за това, мисля, личи и от фотографията.

 

В Кавсокаливия
Почивка в скита „Кавсоколовия“.

 

Чудото на св. Атанасий и пресв. Богородица в Света Гора
Един прекрасен стенопис изобразяващ срещата между св. Богородица и св. Атанасий Атонски. Под патерицата на св. Атанасий извира целебна вода.

 

Стенопис в кавсокаливия
Още един прекрасен стенопис на св. архангел Михаил взимащ душата на богатия. Този сюжет е разпространен и в нашето изкуство най-вече през 19. в. Всички с нетърпение чакаме дисертацията на Боряна Груева, за да научим повече за него.

 

Св. Нил Мироточиви
Параклисът на св. Нил сниман от съседния хълм.

 

Св. Нил Мироточиви
Параклисът на св. Нил.

 

Св. Иоан Продром
Румънският скит „Св. Йоан Предтеча“ в който бяхме през 2007 г.

 

Великата Лавра
Главният вход на трапезарията на Великата Лавра.

 

Ивирон
„Падането на ангелите“ стенопис от манастира „Ивирон“.

 

Портаитиса
Параклис по пътя от Иверския манастир към Карея, тук е станало едно често разказвано чудо.

 

Кутлумуш
Манастирът Котлумуш, той напомня много (поне на мен) за Рилския манастир.

 

Св. Георги Янински
Св. Георги Янински (Софийски) – фреска от притвора на Котлумуш.

 

Атониадата и връх Атон
Днешната Атониада – семинария за обучение на деца, основана от Евгений Вулгарис, някога е била във Ватопедския манастир, а днес е във ватопедския скит „Св. Андрей“.

 

Проф. Неделчев
Ватопедският скит „Св. Андрей“. Проф. Неделчев провежда научен разговор с Лора Шумкова (която е в София!).

 

Проф. Неделчев
Разговорът продължава, само средството е друго.

 

Проф. Неделчев в Зограф
Вписване в книгата за гости на Зограф – всеки поклонник е длъжен да се впише.

 

Руски монах и проф. Неделчев
Беседа с руски монах – гост на Зографския манастир.

 

Иконостасът на Св. Благовещение
Иконостасът на гробищната църква в Зографския манастир.

 

Зограф
Така изглеждат някои от помощните помещения на „Зограф“, но важното е, че в манастира са започнали възстановителни дейности.

 

Юристите
Двама професионални юристи (без раса) и един юрист-любител (с расо). Оказа се, че на познанията по право (специално, наказателно), които притежава отец Викентий, могат да завидят много български юристи.

 

Мост
Наскоро открит пешеходен мост в близост до „Зограф“.

 

Мартин Митов снима магарешки бодил
Не е лесно да си фотограф – това не е специална фотографска стойка, както си мислех, а чисто и просто фотографът (Мартин Митов) има болка в коляното – придобита от многото ходене из Атон.

 

Ксенофонт
Манастирът „Ксенофонт“. Един от най-живописните и добре уредени манастири в Атон. Освен прекрасните фрески в стария храм и трапезарията, манастирът е известен и с добрата певческа школа, част от групата имаше възможност да се наслади на византийското пеене, добре съхранено тук.

 

Ксенофонт
Част от външната фасада на манастира „Ксенофонт“.

 

Ксенофонт
Така изглежда крилото за гости в „Ксенофонт“.

 

В Ксенофонт
Стенопис от фасадата на стария храм в „Ксенофонт“.

 

Архондарикът на Ксенофонт
Входът към сградата в която се настаняват гостите на манастира.

 

Край морето
Размишления.

 

Папараци :)
Двама от екипа в действие.

 

Росико
По силата на традицията, която вече се установи в нашия екип в края на пътуването част от екипа отива до Руския манастир „Св. Панталеймон“, който има една от добре снабдените манастирски книжарници. Този път имахме повече късмет и освен съборния храм, видяхме също така и два параклиса, един претъпкан със свети мощи и един в типичния за 18. век Руски барок.

 

Икона
На иконата е изобразено „Чудото с фотографията“ случило се на Света Гора през 1903 г. За него по подробно е писала д-р Катерина Гаджева.

 

Авторът с Небойша
В „Св. Панталеймон“ се срещнах с Небойша, колега от Сърбия с когото се ознавам от едно лятно училище в Охрид, сега той е докторант в Принстън, САЩ. Снимахме се на излизане от Света Гора, за спомен и с обещанието, че ще се видим отново тук догодина.

 

 

Източник: Списание "Следва", 2009

 


напред горе назад Обратно към: [Владимир Димитров][СЛОВОТО]

 

© Хаджи Владимир Димитров. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух