Обратно към: [Градът на самотните дни][Константин Дренски][СЛОВОТО]

Мозайката сива на моя живот,

изпъстрена с камъчета бели и черни.

Понякога мъка, тъй рядко любов,

картина от спомени, снимки, таверни.

Тълпите надменни с живота си празен

нима не съзират във дните предишни

опита жлъчен на клети души,

себични, зли, често двулични?

Потънах в морето от смели мечти.

Потънах дълбоко, дълбоко в сърцето.

Рисувам със кръв и сълзи.

Корабът плава, отплава уви.

Тълпите са там, под платната.

Рисувам отмити следи.

Обратно към: [Градът на самотните дни][Константин Дренски][СЛОВОТО]

© Константин Дренски. Всички права запазени!