Обратно към: [Градът на самотните дни][Константин Дренски][СЛОВОТО]

Безупречни хора,

безупречно честни,

безупречно мислят

еднакво до болка.

Безупречно равни,

безупречно следват

безупречно същия

мост на живота.

А какво е оттатък?

Никой не знае.

Напълно сигурно е,

че отговор няма.

Отчаяно искам

да бъдеш различен,

безупречно виждам –

това е измама.

Къде ли гласът ни отеква в безкрая?

Дали разпознават го птиците волни?

Безцелно безупречни, безгласно се вият.

Защо ни създаде безупречни, Боже?

Обратно към: [Градът на самотните дни][Константин Дренски][СЛОВОТО]

© Константин Дренски. Всички права запазени!