Обратно към: [Градът на самотните дни][Константин Дренски][СЛОВОТО]

Искаш да видиш, но без да прозреш.

Искаш да чуеш, но без да се вслушаш.

Искаш да вземеш, но без да дадеш –

живееш отвън, отвътре се луташ.

С надежда оформяш поредния ден,

опитваш да кажеш, но без да те чуят.

Макар сред тълпата, отново си сам.

Заровен си там, не ще те събудят.

Късно е вече да гледаш назад,

да търсиш за себе си, вплетен в безкрая.

Спомен отминал е твоят стар свят,

нишката винаги къса се, зная.

Отдавна не те бях виждал такъв –

толкова мил и толкова честен.

Телом оставаш, умира душа.

Никой не трепна, беше толкова лесно.

Обратно към: [Градът на самотните дни][Константин Дренски][СЛОВОТО]

© Константин Дренски. Всички права запазени!