|
Обратно към: [Градът на самотните дни][Константин Дренски][СЛОВОТО] Преходен режимНеудоволствие! Неспокойствие! Ненужно геройство и нервно разстройство! Богохулство! Не бойте се!
Мирно! Равнис! Стройте се! По редове, по колони и прочие! Воините и копоите. Безволие и своеволие. Пребройте се!
Ходом – марш! До края на плаца – стегнато, после – ларж! От пустата в празната каца. Гулаш и яхния. Погром – без храна, вода и дом. Страшен пейзаж! Бъркотия.
Содом и Гомор. А също и Вавилон. Но без България. Без бастион на автаркия. Буркани с туршия и зеле в бидон. Анархия! Свята република, омразна монархия! Последен стон.
Само режещият звук на трион. Разпадът на партията и чадърът над старите кадри. Чак ми се гади. Плеяди от празни тиради. Безобразно богати и бедни клошари. Ренегати, но слаби. Купени министри и депутати. Компроматни пледоарии.
Гъгрици в боба и пиявици в гроба. Безсмъртни твари. Българи – юнаци, премазали лъва. Глупаци! Без няколко зъба. Разбити седалки и запалени факли. Безцелни и жалки. И отстрани – папараци.
По два карамфила за всички познати. За непознатите – автомати. Припаднали и нестанали. Тук живеят граждани – ето, на, казах ви! На синьото знаме пише „другари“. Полуфабрикати и буламачи. Недоизказано.
По – дълго от времето, по – далечно от пространството, по – черно от Вселената. Недоверието! Разединени и феодални. Потиснати. Смлени. Недодялани.
Върху табелата на оградата пише: улица „Никой и нищо“. Преди да влезеш – изтрий се. Върху флага, разбира се. Бяло, зелено, червено. С петна и лекета. Внимавай със прага – хлъзгав е, лепне. Окървавено е вътре. Седни до огнището. Над камината пише: „Величието на бунището! Искаме бъдеще! И подкрепа.“
Отиди на летището – там има надежди за полет към свежото, обвито в копнежи. Недей поглежда! Забранено е! Всчико се свежда до още проблеми. Недей поглежда – ще забележиш. И ще се сетиш.
Обратно към: [Градът на самотните дни][Константин Дренски][СЛОВОТО]
© Константин Дренски. Всички права запазени! |