Обратно към: [Градът на самотните дни][Константин Дренски][СЛОВОТО]

Напускам – без да мога да се върна.

Знам, че някой ден,

когато уж случайно звънна – ще се срина.

Без да мога да замина.

Знам, че ще избягам.

Дълго ще отлагам.

Но какво ли има смисъл щом

живота чужд съм аз преписал?

Ще раздавам късчета от себе си,

когато уж случайно се разпадам.

Радвам се и съжалявам.

Думи на безмълвни.

Не умея да прощавам.

Мълнии.

Обещанието не ще изпълня.

Съмна.

Като много други искам,

но не ще се гръмна.

Прорицанието ще сбъдна.

По – добре да се препъна.

Уж случайно, ще запазиш

моите тайни.

Бледи и недълготрайни.

Искам те!

Търся те отново.

Искам те!

Слово и до него второ.

Искам те!

Просто исках да ти кажа.

А сега ще те оставя.

И ще те забравя.

Обратно към: [Градът на самотните дни][Константин Дренски][СЛОВОТО]

© Константин Дренски. Всички права запазени!