Обратно към: [Градът на самотните дни][Константин Дренски][СЛОВОТО]

Отивам в полето да жъна мечти.

Вървя по шосето безцелно.

А сред житата се скита мигът

и „заедно“ значи „отделно“.

Вървя под лъчите на ярка луна,

когато сълзата блести.

Затиснат под снопите златни жита,

мигът плаче с мъртви очи.

Сядам на пътя и слушам щурците.

Във нищото няма сълзи.

Заспивам в покой сред житата.

Заспивам с надежда,

че никой оттук няма да мине безцелно.

Че песента им лекува душата.

Обратно към: [Градът на самотните дни][Константин Дренски][СЛОВОТО]

© Константин Дренски. Всички права запазени!