Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]

В стенанието кипи живот –

от глухи децибели. Без предел и без предлог.

Пресипналите са на ход,

любов на стоп са преживели.

„Аз“-формата е неудобна.

Модна плащеница

на страха у хората. И от.

Затворът на духа не се руши тъй лесно.

В ръцете на честта – изстрадал топ

подема залп след залп.

Гърми в минорна песен.

Чувствата са смесени.

В пропорции от неравномерен гняв

и малко красота. По параграф

делата ваят от калта

по-лесно мекушавост

и твърде трудно нрав.

По улиците близостта парализира –

със високо напрежение.

Волтажът е за предпочитане обаче

пред любовната секира.

Без капчица съмнение.

Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]

© Константин Дренски. Всички права запазени!