Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]

Из тинести недра изплува.

От страх предаден –

заключен бе във сън химерен.

Зов осмислен, неизказан,

прославен вожд на плач безмерен.

В бойния му рог омраза зрее –

но наместо сълзи, от звуците му

диаманти сипят се безкрайно.

Във тъмата ще се впие,

светлината да изтръгне…

Отеква горест в тишината

монотонно, трайно.

В хаоса на преструвките

изгубен вероятно,

той призраците буди

от кошмарите им пусти, непонятни.

Ала нотите му кой отвлече –

кой в тях всели се безвъзвратно?

Златната мелодия стихна –

безшумно спуснаха се щори.

Залезът лъчите спле си

и тоновете в тях пристегна...

В нощта беззвездна се затвори.

Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]

© Константин Дренски. Всички права запазени!