Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]

В тежки воали безчестие

тя мислите пак омотава.

Агонията, в траурно шествие,

с впряг от вина преминава.

Тялото още кърви –

пустее във белези хълмът.

Не ще се разлисти живот

от семето, мъртвопокълнало.

В кула от страх днес осъмна –

с решетки от вчерашен свян.

Блудница, в себе си чезнеща,

в море от бушуващ катран.

Символът майчин продран е –

преправен с греха на Адам.

Съсечен е с меча на похот,

уседнала с низост на стан.

Но ще се роди във безсъние

единствена чиста сълза,

която не ще омърси

и най-черната длан на света.

Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]

© Константин Дренски. Всички права запазени!