напред назад Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]



Почти убежище


В тежки воали безчестие

тя мислите пак омотава.

Агонията, в траурно шествие,

с впряг от вина преминава.

 

Тялото още кърви –

пустее във белези хълмът.

Не ще се разлисти живот

от семето, мъртвопокълнало.

 

В кула от страх днес осъмна –

с решетки от вчерашен свян.

Блудница, в себе си чезнеща,

в море от бушуващ катран.

 

Символът майчин продран е –

преправен с греха на Адам.

Съсечен е с меча на похот,

уседнала с низост на стан.

 

Но ще се роди във безсъние

единствена чиста сълза,

която не ще омърси

и най-черната длан на света.

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]

 

© Константин Дренски. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух