напред назад Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]



Змиярник


Сам изтрих ги безславно –

разчертавани викове.

Щом в полетата бели

се заскитаха стихове.

 

Грехородни къдели –

змии, изпредени с шепоти.

Търсят жлъчен подслон,

пак пълзят към сърцето ми.

 

В гняв и болка извиха се –

вени, в обръчи сплетени.

Издълбаха безсрамно

грешен плод със обети.

 

С баритон на гротеската

песен злостна просъскаха.

Колко малко любов

им е нужна...

 

Но късно е.

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]

 

© Константин Дренски. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух