Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]

Сам изтрих ги безславно –

разчертавани викове.

Щом в полетата бели

се заскитаха стихове.

Грехородни къдели –

змии, изпредени с шепоти.

Търсят жлъчен подслон,

пак пълзят към сърцето ми.

В гняв и болка извиха се –

вени, в обръчи сплетени.

Издълбаха безсрамно

грешен плод със обети.

С баритон на гротеската

песен злостна просъскаха.

Колко малко любов

им е нужна...

Но късно е.

Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]

© Константин Дренски. Всички права запазени!