напред назад Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]



Предзимен блян


Ваят вече комините

в бледи скулптури дим.

Есен стели в камините

своя шарен килим.

 

В декемврийския мраз

в тях ще креят борините.

Със тъга от искри,

пак по пролет отминала.

 

Бледолунен – до син,

сърпът тук ще застине.

И ще жъне безспир

до зора медовинна.

 

Под стрехите ще спим,

ще утъпчем пъртина.

С топъл дъх ще свестим

свое собствено име.

 

Ще се слеят във лик

огнените езичета,

ще разцъфнат във миг

снежнобели кокичета.

 

Дотогава – трептим

със телце нискостеблено.

Слънчев лъч ни прегръща –

може би за последно.

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]

 

© Константин Дренски. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух