напред назад Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]



Вали!


В танца на вятъра пак се понасят

две-три капки от поройния дъжд.

В хладна прегръдка с топлата кожа

ще се слеят – още веднъж.

 

Ще блестят под лъчите на старото слънце,

ще прозират – наглед без души.

Но във тях са погребани древни скрижали,

завещани в далечните дни.

 

Те пропиват дълбоко в плътта

и прогарят –

две-три свещени бразди.

 

А когато угаснат, значи отмаряш,

отстрани на живота.

Вали!

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Дренски][СЛОВОТО]

 

© Константин Дренски. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух