Обратно към: [Пламен Стаменов][СЛОВОТО]

Сеем усърдно, но жънем

самота в каменен сън.

Ходим от векове, но оставяме следи,

погребани в прахта.

Говорим с надежда, но думите ни

утихват в безмълвни ветрове.

Влюбваме се жадно, но семената ни

покълват в мантия от пламък.

Градим история, но Всемирът

лежи върху възглавница от мрак!

Обратно към: [Пламен Стаменов][СЛОВОТО]

© Пламен Стаменов. Всички права запазени!