напред назад Обратно към: [Надежда Искрова][СЛОВОТО]



Вратата на безкрая


Антиматерията в мен

превръща сърцето ми

в бездънна стомна

за смях и вятър

и за ехо

от смях и вятър...

Сълзите стари

с притъмнелия калай

на времето излъсках

да топлят мрака.

Всяка сълза пролята

огън пали

и ледени цветя чертае

в прозорците

на звездното небе...

Каква тъга навява

вратата на безкрая!

 


напред горе назад Обратно към: [Надежда Искрова][СЛОВОТО]

© Надежда Искрова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух