От ореховата черупка
изваждам роклята,
с която ще отида
до морето
за сол и вятър –
да замеся питка
за вечерта на чудесата.
Луната в нея
да търкулна
като монета,
с която някога
ме размениха.
© Надежда Искрова. Всички права запазени!