напред назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]



Есенен копнеж


Какъв противен дъжд гаси

последното ни пламъче жадувано!

 

Аз искам в твоите коси

сърцето ми да пръсне от лудуване.

Не се отпускай – престани

да питаш лятото къде е,

в едни очи душата си склони,

стихни и гледай – грее, грее...

 

Светът ще види тия две слънца.

Слънцата тоя свят ще видят.

И земният ни дял ще бъде цял.

И цели буци от измами и обиди

горчиво ще се стапят...

 

Къде е лятото?

Окапват жълти дни,

изгниват спомени,

прелитат тихи шумки.

Но ти

на тая гръд

главата си склони,

стихни и слушай – думка, думка...

 


напред горе назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

 

© Емил Рупел. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух