напред назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]



Реалност


Ще помним дълго буйните години...

Тогава ние бяхме страшно млади!

Над нас небето беше страшно синьо!

А вътре в нас горяха страшни клади!

Разискрен от света ни, искрометен,

Вивалди през сезоните засвири...

Две стрелнати над хората комети,

с душите си извиха странни дири.

И ето ни – внезапно приземени.

Догарят две огнища. Тъпо. Глухо.

Студена пепел – в две очи студени.

Да духне Господ – всичко ще издуха.

 


напред горе назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

 

© Емил Рупел. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух