напред назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]



Жребий


Лампата бавно угасва в зениците.

Ти ли ръката ми стискаш?

Чуждите думи са жалки мушици

все покрай твойта усмивка,

лазят по нея, по челото плъзват...

 

Бръчките рязко се сплитат,

сплита се подлия гордиев възел.

 

Подлост

се реже

открито.

 

Изгревът вече гори да открие

колко е ясен часът ни.

 

Днес от такава дълбока кания

лъч като меч ще измъкна!

 


напред горе назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

 

© Емил Рупел. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух