напред назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]



Пейзаж


Срещу мене,

срещу моя смут –

толкова спокойно блато.

 

Тънък лъч цамбурва тук –

в тъмнината,

в глухотата,

в погледа на тихи змии.

Слънцето ли падна?

Тръгват

кръгове

един след друг –

златни примки

за юнашка шия.

 

Толкова спокойно...

 

Иде ми да вия!

 


напред горе назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

 

© Емил Рупел. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух