напред назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]



Съвест


Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило...

       Хр. Ботев

 

Бесило няма!

Има страшен мах

на някакво крило от лъч и ярост.

 

И всички сънища се пръскат в прах.

Два сини пламъка в кръвта ни шарят.

 

Отмятаме завивките.

Над нас

Балканът бърчи мрачното си чело.

Задавеният търси своя глас.

Страхливецът намира малко смелост.

 

И някъде високо над това

крилото удря здрачината бледа...

 

И всяка сутрин русата глава

от изток се надига – да ни гледа.

 


напред горе назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

 

© Емил Рупел. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух