напред назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]



Гласът на Пирин


С буйно слънце, с лудо време

вдигам вихрен връх нагоре.

Аз съм Пирин, мила земьо,

слушай – твоят син говори:

 

– Земьо моя, майко мила,

моя стара-стара слава,

който сеща твойта сила –

българин докрай остава!

 

Още нося вик от Гоце,

С гръм от Яне още тръпна.

Край скали и водоскоци

свирят ветрове попътни.

 

Твоят син е верен, мале,

верен-мерен на Балкана.

Дума братска сме си дали,

с братска обич ще се браним!

 

Охрид – леле как синее!

Самуил пред мен не гине!

С теб ще плача и ще пея,

моя българска Родино!

 


напред горе назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

 

© Емил Рупел. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух