напред назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]



Елегия


Завинаги, завинаги открит –

пред дулото, пред цялата вселена.

Вървиш и търсиш своя нов Мадрид,

а все вървиш към мене, търсиш мене.

 

В земята буците се пукат, гръм

над всеки корен е надвиснал.

Трепери маранята. Няма сън.

Настръхват Охридските извори.

 

Тупти сгъстена тишина

в челата на кепенци и чемшири.

Внезапен лъх и ето на` –

от хълма слиза тъмен смерч и свири.

Избухва и расте злочест окоп,

разкъсал братски корени нелепо.

 

Виж, езерото долу е око,

което търси старата си крепост.

 

И ти, стаил зад зъбите език,

вървиш, вървиш към мене чист и предан.

А Охрид,

този побелял войник,

с едно разплакано око те следва.

 


напред горе назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

 

© Емил Рупел. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух