напред назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]



България


Гледаме

с очи на четири отворени.

Над главите ни

докрай се губи крепостта...

 

И побягват надалече

наште корени –

колко е обречена

целувката с пръстта!

 

Черна плесен

върху бял самун се лепи.

Зад стени открити

чужд оракул се е скрил...

 

Още, майко,

еднооки водят слепи –

и потъва нейде

в тъмни ями Самуил!

 


напред горе назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

 

© Емил Рупел. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух