Обратно към: [Станка Бонева][СЛОВОТО]

Барут

по миглите на слънцето,

черешови остатъци

върху костилката,

заседнала

в ребрата,

презрян прашец -

утеха

за пчелата

щях да съм,

ако останех.

Довиждане

до нови разстояния,

сближени от

пропусната целувка,

преплетени чрез

отчуждени думи,

втъкани в пауза:

безсилие

от обич.

Тогава името ми е

концертна зала.

Празна.

Обратно към: [Станка Бонева][СЛОВОТО]