напред назад Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]



Чистилище


Чистокръвен човек. Няма как да е същият.

Две ръце - десет пръста. Пресолено от смях.

Той наостря уши, докато се прегръщаме

и зарива с копито смело ланшния сняг.

 

После грабва лопата да копае в душата ми.

Две лица – две наопаки. Вади бримка-синджир.

Смесва картите с листите, от морето накапани,

влива в мен сок от ягоди, имплантира всемир.

 

Проглушава ми темето с музика за обичане.

Север – юг: в три посоки. Връщане за гнезда.

На студения клон като славей ме срича, но

аз отричам, не помня лодката при луна,

тази същата, топлата, приютила неверие:

с гръб – към дъно. Отгоре плаче нов листопад.

Няма връщане, казва, за суеверните.

Те не искат. Не могат да погледнат назад.

 

Той се връща. При клоните. Сменя ручея в стомните.

Долу – връх, горе – бездна. Бриз залива деня.

Приютява се лунната светлина в катакомбите.

Раните правят място на пресни гърла.

 

На рога си забол е звезда в отчаяние.

Грее нощ – зазоряване. Свири струнен сюжет.

Няма как да е същият. Чиста кръв за спасяване

оцелява единствено сред дълбокия лед.

 


напред горе назад Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух