напред назад Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]



Катино сокаче


Тук

вишната се казва Ралица, а котките си нямат име.

През август почва листопад:

светлинен, пурпурен и зимен.

Земята шарен зной преде, тъче от здравец одеало

за трескавото си щурче, което стене полудяло.

Под керемидена луна до късно свети ням прозорец.

С тъга от охлюви денят мълчи и той. Пещта говори

как чака снежния брътвеж на родни хали през комина.

 

А аз очаквам ново лято, което пак насам да мине.

 


напред горе назад Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух