напред назад Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]



Портрет


Скрий младите си снимки.

 

Те не са

това, което зная

за годините.

Не можеш да излъжеш

зрелостта

и да се върнеш

в пътища

преминати.

 

Ти беше мрачен,

много тъжен мъж,

но после срещна

своето момиче,

... след много изгреви

изгуби я... в ръжта,

в оная ръж,

която се изтича

през дланите

на слепи небеса

сред жежко лято,

бременно

с градушки.

Сега

не се упойваш

от скръбта,

защото стана силен.

Дъжд след сушата.

 

Сивеещ, попрегърбен, оцелял…

седни за малко с мене

под лозницата.

Не смея да погаля твойта длан-

ще рукнат

мъжки сълзи

през ресниците.

 


напред горе назад Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух