напред назад Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]



Старче


силата не препуска вече

по върховете на твоите пръсти,

разлива се

лимонада

по кокалчетата,

ноктите,

изгризаната химикалка

 

вървиш изправен,

пребоядисан,

премерен

и луд:

в дните повече,

в нощите по-малко

 

пълнолунията са

равна линия

в кръвта ти

 

тя е в застой

преди подмладяването

не вярваш в прераждания

 

предсказаха ти укрепване,

не укрепления

 

ти издигна стена

срещу стените,

за да слабее сърцето ти

необезпокоявано,

да сънуваш

ягодовите си поляни

и да береш плевели

огромни дъхави букети

за любимите

любимата

любùм понякога

учудващо често

 

когато ме излъжеш с младост,

аз чета брояча

в очите ти;

той ти е връстник

 

тъжно скъп си ми

все по-тъжно

е, че

те подминава

зъбът на змията,

а те

улучват капчуците

 


напред горе назад Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух