напред назад Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]



Есен


Тази есен е друга. Пълзи булевардът

по следите на ятото, скрило се в юга..

От небето – подгизнала мрачна мансарда –

струйки влага текат на деня ми в улука.

 

После връща се слънцето. Есента е двулика.

Пали нежни пожари от скръбта на листата.

Спотаява се в мен – миг преди да я викна –

чист и свят листопад. Тишина в старо злато.

 

С мойте образ и цвят тази есен жонглира:

светлосенки, мъгла или пъстра жарава.

И кокетно, когато тя лика ми прибира,

рошвам рижа коса. Нищо, че остарявам.

 


напред горе назад Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух