напред назад Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]



Старата къщичка в тихия двор...


Старата къщичка в тихия двор

е понавела снага към лехата:

нейната сянка си търси простор.

Нямо джудже в носталгичен театър.

 

Новите здания плещи изправят,

с лакти избутват небе от земята.

Сажди и прах, и тълпи; бавно давя се.

Търся лицето си между лицата.

 

Денем съм улица. Нерв. Суетня.

Картина, рамкирана от правилата.

Нощем – сред морния скут на града –

старата къща ми връща душата.

 


напред горе назад Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух