напред назад Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]



За любовта като зима


Сковава ручеите в себе си. Предживотно.

След смъртта.

Не може в летаргични ледници

да хвърли котва

любовта.

 

Извайва глетчери от чакане. Обръща

чаши самота

и грог с лимон, и чай с горчилки

в иглуто – къща

без земя.

 

Лавина за непредпазливите. Предсмъртна.

Но не всява страх.

Напролет преброява живите

и си отива

вместо тях.

 


напред горе назад Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух