Обратно към: [Станка Бонева][СЛОВОТО]

Засей ми море, любими,

засей ми море.

Там, при хълма с маслините

нашият свят ще спре.

Аз ще изляза от пяната

както в първия ден.

Ти ще накъсаш ябълки –

за мен, само за мен.

Ще се завием с облаци

от светлина.

Ще ми целунеш клепките,

аз ще се изчервя.

Ще сипнеш нежност в ръцете ми -

да стигне за всички лета.

Ще ти отдъхват устните

по зимната ми коса.

Щом вкореним стихията,

пръстта ще ни прибере.

Засей ми море, любими,

засей ми море!

Обратно към: [Станка Бонева][СЛОВОТО]