напред назад Обратно към: [Станка Бонева][СЛОВОТО]



Засей ми море...


Засей ми море, любими,

засей ми море.

Там, при хълма с маслините

нашият свят ще спре.

Аз ще изляза от пяната

както в първия ден.

Ти ще накъсаш ябълки –

за мен, само за мен.

Ще се завием с облаци

от светлина.

Ще ми целунеш клепките,

аз ще се изчервя.

Ще сипнеш нежност в ръцете ми -

да стигне за всички лета.

Ще ти отдъхват устните

по зимната ми коса.

Щом вкореним стихията,

пръстта ще ни прибере.

Засей ми море, любими,

засей ми море!

 


напред горе назад Обратно към: [Станка Бонева][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух