напред назад Обратно към: [Омагьосани кръгове][Анго Боянов][СЛОВОТО]



Врати


Откак се помня – все тия прокъсани джобове,

откак се помня – все тия проскубани истини.

Изсушиха ме вече градските душни следобеди

и от бира коремът ни е прокиснал.

Да можех да вляза на сянка

до езичето на камбаната

и оттам да слушам човешкото упоение,

но да не гледам как Бог

еднакво се радва

на кръщенки и погребения.

Все по-трудно ми е

да бъда клисар на дните си,

или да сядам на маса, от грехове подлучена.

Дано да не хлопам никога по вратите,

от моето сърце заключени.

 


напред горе назад Обратно към: [Омагьосани кръгове][Анго Боянов][СЛОВОТО]

© Анго Боянов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух