напред назад Обратно към: [Спомен за нежност][Анго Боянов][СЛОВОТО]



Дървото на надеждите


Оядоха се гробищните плъхове

от многото изстинали тела.

А облакът на ядрената злоба

се спуска все по-ниско над земята.

Напряга се слухът ми – за да чуе

какво кипи оттатък –

от другата страна на глобуса.

Ала и там не иска да цъфти

дървото на надеждите.

 

Затискат ни болнавите мечти,

защото в тях кръжат нечисти мисли.

 

Не можем даже да се подадем ръце –

бинтовани са те със змийска кожа.

 

Дато усетят боговете на века,

че много ни притяга ремъкът на дните.

 

Забравихме оназ библейска истина,

че вътре в нас са портите на рая.

 

И ябълките от градината на детството

са по-големи от самите нас.

 


напред горе назад Обратно към: [Спомен за нежност][Анго Боянов][СЛОВОТО]

© Анго Боянов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух