напред назад Обратно към: [Спомен за нежност][Анго Боянов][СЛОВОТО]



Насаме с тишината


Тъмноока красавице, искам в теб да потъна

е да чуя на моето тяло най-тънката струна.

 

Нека спре панаирният глъч на певците платени,

че светът от надути хвалби се пропуква – и стене.

 

Сякаш в пъклена жега пред мен се стопяват неделите.

(мойта вяра така – като кожа на смок – се обели.)

 

Искам с пълна душа да се вслушам в звъна на мечтите,

ала как да настигна техните златни копита.

 

Искам с истински лек да намажа човешките рани,

вече имам кураж да отвърна на всяка закана.

 

Тъмноока красавице, дай ми в теб да потъна,

за да чуя на моето тяло най-тънката струна.

 


напред горе назад Обратно към: [Спомен за нежност][Анго Боянов][СЛОВОТО]

© Анго Боянов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух