напред назад Обратно към: [Друг ритъм][Яница Радева][СЛОВОТО]



Пустинята вода ми даде...


Пустинята

вода ми даде –

пих.

Студената скала

намери огън и

ме сгря.

Гората ме нахрани

и от дъжд

ме скри.

Реката мост уши

от жабешки пижами.

Полето,

без очи,

път за мен съзря.

И пътят се скъси,

и вятърът се спря.

Щурецът ми запя –

да не съм сама.

 

И ето ги

хората.

И ето ме

човек като тях.

 

Студено ми беше –

постлаха коприва.

Самотно ми беше –

бях самодива.

 


напред горе назад Обратно към: [Друг ритъм][Яница Радева][СЛОВОТО]

 

© Яница Радева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух