напред назад Обратно към: [Да бъде ден][Христо Смирненски][СЛОВОТО]



Пролетарий


В полунощ пред заключени двери

аз стоя непризван, непознат

и в ръцете ми гневно трепери

съдоносният яростен млат.

 

В беломраморни охолни зали

лъкатушат светлинни вълни -

несмутени от робски печали,

веселят се мъже и жени.

 

Пиршеството на празник разблуден

увенчано е с мрачен разкош

и всечасно през блясъка чуден

се оглежда настръхнала нощ.

 

А надмогнал студената бездна

и вълните на кървав потоп

аз повдигам десница железна

и велик съм, защото бях роб.

 

През години на черна нерадост

възмъжах и обжарих гърди;

в знамената на моята младост

мъдростта на теглата ми бди.

 

Разбунтуван кат луда стихия,

ще разбия заключений вход,

с тържеството на властен Месия

ще руша и създавам живот.

 

А в зори, сред възторжени песни,

ще протегна аз груби ръце,

и високо, високо ще блесне

светлината на нежно сърце.

 


напред горе назад Обратно към: [Да бъде ден][Христо Смирненски][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух