![]() ![]() Братчетата на ГаврошТи целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена ти виждаш бедните деца и обидата незаслужена по изнурените лица.
Съдбата рано ги излъгала, живота сграбчил ги отвред и ето ги: стоят на ъгъла, с прихлупен до очи каскет.
Какво им даваш от разкоша си ти - толкоз щедър към едни, а към бездомните Гаврошовци жесток от ранни младини?
Пред твоите витрини блескави накуп застават често те и колко скръб в очите трескави, и колко мъка се чете!
Но тръгват си те пак одрипани, с въздишки плахи на уста, а тез витрини са обсипани с безброй жадувани неща...
Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят!
![]() ![]() ![]() |