![]() ![]() Безименните душиНад блатата на нашата делничност сива, де Живота ни дебне злорад, де Смъртта своя гибелен танец извива – всекидневно там трепват, блестят и загиват светлинките на подвига свят.
Милиони души непознати, нечути, се разтапят на светла роса и угасват безименни в черните скути на вековните тайни и вихрите люти, непогалени с братска сълза.
На челата им никога лаври победни не потрепват с нетленни листа – те безмълвно отдръпват завесите ледни на забравата сънна и скръбни и бледни, отминават навеки в нощта.
Като морски корали, родени сред бездни, те се носят в студения мрак, но смъртта щом ги смаже под лапи железни – напластяват те остров и в нощи незвездни Свободата запалва маяк.
А запиташ ли тези звезди неброими: "Сред житейската сива вълна вий какво сте?... Що търсите скръбни, незрими?" – отговарят чрез своето огнено име: "Светлина, светлина, светлина!"
![]() ![]() ![]() |