(EN)
![]() ![]() Червените ескадрониВ утрото на светла eра, с факела на нова вера, идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел, а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици, спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.
Кон изправя се, изцвили и отронил сетни сили, грохне мъртъв на земята някой воин поразен. В миг уплашен спира коня, но наново той догоня стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен.
И развели буйни гриви, над пожънатите ниви, като вихър отминават ескадрон след ескадрон. Под копитата извива прах на облачета сиви и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт.
Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд; сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна – кратка схватка и наново ескадроните летят...
Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони погледи са приковани със надежда и любов. Свил десницата корава, целий свят се днес изправя стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.
Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда на световната неправда, на сподавения стон и човекът да намери зад открехнатите двери мъртви старите химери на бездушния закон.
Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи, вий – развихрени предтечи на безоблачните дни! С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход на възбунените роби, на червените вълни!
И когато сетний камък на обгьрнатия в пламък и разруха древен замък се отрони в пепелта, вий слезнете от конете и земята целунете – възцарете вечна обич, вечна правда на света.
![]() ![]() ![]() |