![]() ![]() Смъртта на ДелеклюзВръхлетя като вихър безчислений враг над Парижката бурна комуна и борците последни студеният мрак с окървавени устни целуна.
Милионният град, разорен и пламтящ, безнадеждно затихнал е вече и над него привежда се в траурен плащ модрооката пролетна вечер.
Барикади срутени, бездушни тела, пустота и кошмар безпощаден, а от сградите гледат разбити стъкла със очите на череп грамаден.
И върви Делеклюз зашеметен, но горд, със походка безумно спокойна, и в душата му стихва последен акорд от гръмовната музика бойна.
Там – отсреща – Смъртта, притаена, мълчи, притаен е и враг многоброен. Ще ги зърне той смел, ще ги зърне в очи и ще падне студен и спокоен.
Посред трупове братски, през дим тъмносин, сякаш жертва на огнена клада, Делеклюз се изправя велик и самин над обляната в кръв барикада.
Среброкос, величав, цял обгърнат в лъчи, той изправя челото си гневно, той се взира напред и настръхнал мълчи, като някоя статуя древна.
А куршумите шепнат му припев зловещ, озарява го блясъкът ален и Париж го прегръща чрез всеки гърмеж, и целува го с привет прощален...
И след миг само той, все тъй хладен и горд, грохва мъртъв при своите братя и душата му трепва с последен акорд от великия химн на борбата.
![]() ![]() ![]() |