![]() ![]() Гневът на робитеСред дворците ви трепнат разцъфнали вишни и доволството блика навред, но защо са печални трапезите пищни и защо властелинът е блед?
Безутешни са вашите светли градини - пролетта ви орося в сълзи, и зловещата сянка на бурни години неотлъчно и властно пълзи.
Първомайския блясък е страннозлокобен, вред земята тресе се, дими, и пред вас, изпод тежкия камък надгробен, страховита закана гърми.
А редят се тълпите бездомни и боси, над стъгдите разлива се рев. Като облак високо, високо се носи и боботи червеният гнев.
Той възбликва сред робските черни талази, запламтя посред бранни поля - из ония полета, където полази огнелика червена струя.
А от него сега потъмнява лазура и убийците тръпнат навред; не затихва, не млъква великата буря и люлее се стария свет.
Безутешни са тези разцъфнали вишни и в златото ви гибел се крий - над палати, казарми и пирове пищни днес червеният призрак се вий.
![]() ![]() ![]() |