напред назад Обратно към: [Стихове от 1917 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]



В Леге


„Леге”. Задръстен тротоар

и двойка там. Той хапльо стар,

а тя пък прелестна жена

с очи на палава сърна.

Потънал в пот, почервенел,

той, хапльото, се е навел

и връзва връзките й, тя

стои с усмивка на уста,

върти на четири очи

и нещо смътно в тях личи...

„Леге” и столичен елит –

и пъшка той надве превит,

прокапва пот кат едър град,

а тя поглежда всеки млад

с усмивка блага на уста

и сякаш смята си сега

с кого би било най-добре

сред туй нестихващо море

да тури тя поне веднъж

на изпотения си мъж

ей тъй на... само за шега,

един чифт хубави рога.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове от 1917 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух