напред назад Обратно към: [Стихове от 1918 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]



Есен


– Кой из тихата алея

клони свиснали полюшна?

Кой злато-листа отвея

и полекичка зашушна

сънна погребална песен

за угаснали мечти?

– Вечноплачущата Есен

из алеите лети.

 

– Кой притиска с ледни пръсти

дъх, сърце и стон в гърди?

Кой с тъги и скръб задръсти

извора на светли дни?

Кой през облаци надвесен

пак прокобва рой тегла?

– Тъжна бледолика Есен

трепка с тъмни си крила.

 

– Кой, девойко, с горест знойна

смръзнало сърце залива?

Кой тъй тайно и спокойно

радостите ми приспива?

Кой чертае в пътя тесен

кръст със кратък чер надслов?

– Тя – пристъпващата Есен

на светата ни любов!

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове от 1918 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух