напред назад Обратно към: [Стихове от 1919 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]



Есенни листа


1.

Унесена в мечти, самата ти мечта,

очакваш ме сега на дървената пейка,

край тебе ронят се посърнали листа,

над тебе сякаш бди надвисналата вейка.

 

В очите ти блести лъчът на ведър ден,

по устни кат рубин потрепва звучна песен,

от погледа ти син опит и запленен,

ще спра при тебе аз в безумен блян унесен.

 

С възторжени очи и с трепетни ръце

аз ще пристъпя тихо, бавно и свенливо

тях - белите цветя на своето сърце -

пред твоите крака ще сложа мълчаливо.

 

2.

Сред всички жени

едничка плени

сърцето ми ти.

 

Кат мъничък цвет,

кат блен на поет

пред мен се вести.

 

В сърцето лъчи

от чудни очи

трептят и пламтят.

 

В душа ми цветя

посред есента

за тебе цъфтят.

 

За тебе са те,

за тебе, дете,

ела набери.

 

А после със тях

без свян и без грях

ти друг надари.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове от 1919 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух