напред назад Обратно към: [Стихове от 1922 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]



Каменарче


Тъмносив каскет, изпобеляла блуза,

дързост в погледа гори,

алена кръв по одрасканата буза

в тънка ивица струи.

 

Спряло пред грамадната скала в закана,

сръчно чука то върти;

под целувките на хладната стомана

камъка в искри пламти.

 

И далече по чукарите, където

утринна мъгла дими,

мигом от крилатия ветрец подзето,

бодро ехото гърми.

 

Верен удар удара спокойно гони,

екнат сънните гори;

а скалата пука, цепи се и рони

в кехлибарени искри...

 

— Хей, другарю, ти какво решил си с чука!

С тоя трясък и искри?

— Аз ли? Път ще се прокара, друже, тука,

нов път в тези канари!

 

"Младеж", 14 октомври 1922

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове от 1922 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух