напред назад Обратно към: [Да бъде ден][Христо Смирненски][СЛОВОТО]



Да бъде ден!


Нощта е черна и зловеща,

нощта е ледна като смърт.

В разкъсаната земна гръд

струи се бавно кръв гореща.

В димящите развалини

безокий демон на войната

развял е хищно знамената

и меч въз меч безспир звъни.

Сред мрака непрогледно гъст

стърчи злокобен силует

на някакъв грамаден кръст,

и хилядни тълпи отвред

вървят, подгонени натам

от яростта на златний бог.

И мрака става по-дълбок,

тълпите нижат се едвам.

За въздух жадни са гърдите,

очите молят светлина,

един копнеж, мечта една

гори и се топи в душите

и през сълзи и кървав гнет,

през ужаса на мрак студен

разбунен вик гърми навред:

"Да бъде ден! Да бъде ден!"

 


напред горе назад Обратно към: [Да бъде ден][Христо Смирненски][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух