напред назад Обратно към: [Да бъде ден][Христо Смирненски][СЛОВОТО]



Ний


Ний всички сме деца на майката земя,

но чужда е за нас кърмящата й гръд,

и в шеметния кръг на земния си път,

жадувайки лъчи, угасваме в тъма -

ний, бедните деца на майката земя.

 

Край нас се вие бич, над нас тежи хомот

и робския закон на жълтия метал;

ний раснем в нищета, ний гаснем сред печал

и ръсим в своя друм сълзи и кървав пот -

ний, бледи смъртници - родени за живот.

 

А ний сме океан от огнени вълни,

величествен керван към светли висоти;

Чрез нашите сърца вселената тупти,

живота се крепи на раменете ни,

но ний сме океан от стенещи вълни.

 

На земните блага всевечни сме творци,

а нужда ни души до хладната си гръд.

Под черните крила на дебнещата смърт

привеждаме чела със трънени венци -

ний, вечните творци, ний морните борци.

 

Но иде ден на съд! Над майката земя

надвисва ураган и в громкия му зов

преплитат се ведно омраза и любов,

а майката земя възсепва се сама,

потъпкала греха, отърсила срама.

 

Защото в боен ред сред робската тъма

възбунени вълни издигат се със рев,

защото накипя свещеният ни гнев

и неговият вик стозвучно загърмя:

"И ние сме деца на майката земя!"

 


напред горе назад Обратно към: [Да бъде ден][Христо Смирненски][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух